Черепишкият манастир „Успение Богородично“ датира от Второто Българско царство – построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.), за което говори документ, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. В периода на Турското робство, Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана от турските орди. В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите. През 1797 г. в „Успение Богородично“ намира убежище св. Софроний Врачански. В периода 1872 – 1876 г. манастира е посещаван и от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността „Рашов дол“, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. „Успение Богородично“ е посетен и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда популярния пътепис „Българска Швейцария“. В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, а в последно време е възстановена и реставрирана голяма част от манастира. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, пастирско богословския институт и софийската духовна семинария. Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф. Сред тях се откроява църквата „Св. Георги“, която въпреки многобройните преустройства е запазила първоначалният си вид от 1612 година. и част от стенописите си (19-ти век, дело на поп Йоаникий), както и костницата, „увиснала“ от стръмна скала върху една от сградите. Храма представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с обширно преддверие, открита галерия и островърх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година. Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.